Ромски образователен фонд организира шест обществени консултации за бъдещето на ромското образование. Срещите ще се проведат онлайн, чрез Zoom, между 7 и 12 април. Каним организации, обществени институции и заинтересовани страни, които желаят да участват в този процес на размисъл, да се регистрират.
Първите две обществени консултации са насрочени за 7 април.
Първата, която започва в 10.00 CET, е международна среща, като езикът на комуникация ще бъде английски. РЕГИСТРИРАЙТЕ СЕ ТУК
Втората публична консултация на 7 април е насочена към организации, институции и заинтересовани страни от Северна Македония и ще започне в 14.00 CET. РЕГИСТРИРАЙТЕ СЕ ТУК
11 април
Международна консултация, 10.00 CET – РЕГИСТРИРАЙТЕ СЕ ТУК
Консултация с румънски организации, институции, заинтересовани страни, 14.00 CET – РЕГИСТРИРАЙТЕ СЕ ТУК
12 април
Консултация с български организации, институции, заинтересовани страни, 15.00 CET – РЕГИСТРИРАЙТЕ СЕ ТУК
Консултация със сръбски организации, институции, заинтересовани страни, 18.00 CET – РЕГИСТРИРАЙТЕ СЕ ТУК
Вашите отзиви и прозрения ще бъдат събрани по време на консултативните диалози. Можете също така да ги изпратите в писмен вид на consultations@romaeducationfund.org.
Ромското образование и Ромският образователен фонд: Консултативен документ
- Обща информация
Ниското образование е както причина, така и следствие от порочния кръг на маргинализацията на ромите и тяхното слабо участие в обществения живот. Съответно образованието е изведено с най-висок приоритет при политиките за ромите, както и при финансирането и проектите, свързани с ромите за Европейския съюз, международни донори и национални власти, целящи подобряване на положението на ромските общности. Именно с оглед на това през 2005 г. е създаден и Ромският образователен фонд (РОФ).
До момента системите на формалното образование не успяват да включат ромските деца, нито да им осигурят приобщаващо и качествено образование. Те също така не успяват да обърнат внимание на културното измерение, историята и социалната динамика по отношение на ромите като съставна етническа група на европейските държави.[1] Здравословно чувство за ромска идентичност – вместо чувство за малоценност и срам – основано наред с други фактори на солидно познаване на историята, културата, езикът и приносът на ромите към основното общество са предпоставка за ангажиране на ромите в обществения живот, за да постигнат напредък за техните непосредствени общности, както и за по-широките общности и обществото като цяло.
Най-новият доклад на Агенцията за основните права на Европейския съюз показва опустошителни резултати в десет държави от ЕС,[2] включително следното:
- През последните пет години нараства делът на ромите, които се чувстват дискриминирани от страна на училищни власти.
- Задълбочава се училищната сегрегация за деца на възраст 6–15 г.
- Делът на ромските младежи на възраст 20–24 години, които са завършили поне гимназиално образование остана до голяма степен на същото ниско ниво.
Основните причини за тези проблеми датират от 19-ти век, когато е въведено масово образование, за да се насърчи идеята за национална принадлежност и да се подхранват уменията, необходими за новоразвитите индустрии. През последните 30 години нашите общества бяха дестабилизирани от социални, икономически и политически преходи и кризи, което доведе до нарастващ изключващ национализъм. В резултат на това все още се сблъскваме с ниското качество на образователната подкрепа, особено в мнозинството от ромски общности, липсата на подходящи инвестиции в училищната инфраструктура, пренебрегването от страна на учителите и невежеството. Ромите остават чужденци или второкласни граждани в собствените си държави, а материалната и концептуална несигурност на образователните институции отразява тази социална и политическа реалност.
2. Подходът на Ромския образователен фонд
Основният подход в миналото – в който РОФ инвестира заедно с други, които са работили върху образованието на ромите с националните правителства – беше да се „десегрегират“ училищата, предоставящи нискокачествено образование на предимно ромски ученици, като се затворят и/или ромските деца се превозват до „ неромски” училища, надявайки се, че една етнически разнообразна среда ще предложи по-добри индивидуални възможности за развитие. Този подход обаче се оказа неефективен за ромските ученици и до известна степен дори по-вреден, като ги излага като нежелани „гости“ на директни форми на расизъм.
Докато РОФ сам по себе си не е отговорен за тази ситуация, логично е организацията да разгледа внимателно собствената си работа като най-големият неправителствен участник в тази област през последните 17 години. РОФ създаде интервенции, основани на надеждата, че „преодоляването на разликата в образователните резултати между роми и не-роми“ ще се случи в резултат на десегрегация и чрез програми за стипендии, които ще бъдат увеличени от националните правителства. Въз основа на това предположение РОФ разработи различни модели и проекти, които със сигурност са имали положителен принос. Като индикация може да бъде регистриран известен напредък в областта на образованието, за разлика от други приоритетни области, по време на Десетилетието на ромското включване 2005–2015 г.
Въпреки това, като се има предвид (1) влошаващата се реалност на ромските общности, (2) политическата среда на нарастващ етнонационализъм и намаляваща политическа воля за про-ромски политики, (3) кризите в Европа, породени от пандемията Covid-19 и войната в Украйна, разкриваща сериозна икономическа и енергийна уязвимост, и (4) нови възможности, появяващи се като отговори на глобалните предизвикателства—като зеления и цифровия преход—РОФ трябва да отстъпи и да преразгледа общите си стратегически допускания в контекст, който е доста различен от времето, когато организацията е създадена.
От създаването си РОФ натрупа значителен опит в успешното управление и изпълнение на проекти, разработи иновативни модели и подходи и поддържа връзки с ключови заинтересовани страни. За да използва наличните ресурси по по-ефективен начин и да постигне резултати за ромските общности в по-голям мащаб от нивото на проекта, ръководството на РОМ се ангажира да преразгледа напълно теорията за промяна и стратегията на организацията.
3. Аспекти, свързани с бъдещата стратегическа насока на РОФ
Въз основа на краткия анализ на контекста по-горе, РОФ обмисля следните промени:
- Нашата мисия трябва да се промени от „да допринесем за премахване на разликата в образователните резултати между роми и не-роми“ на „изграждане на устойчивост и способност за устояване чрез образование“. Този подход би включвал подхранване на човешките ресурси с нагласа за напредък на общността—за разлика само от индивидуален успех—с цел умножаване на нашите усилия и инвестиции.
- Фокусът ни в предоставянето на образователни услуги, подкрепа, политическо застъпничество и изследвания трябва да бъде насочен към по-големи ромски общности в цяла Европа, от които усилията могат да бъдат разширени на национално ниво и извън него, ако е целесъобразно.
- За по-голямо въздействие нашите усилия в целевите населени места трябва да бъдат съчетани с инвестиции от други надеждни ромски и проромски участници в областите на предприемачеството, заетостта, изкуствата и културата, гражданското образование и ангажираност и т.н.
- Насърчаването и използването на ромския език, история и култура трябва да стане част от нашите усилия за развитие на следващите поколения образовани роми. Изграждането на гордост, самочувствие и чувство за принадлежност сред бъдещите поколения ромски лидери и застъпници е от ключово значение за подобряване на положението на ромските общности в средносрочен и дългосрочен план.
- Трябва да надграждаме върху положителния опит на РОФ, за да подобрим допълнително ангажираността и припознаването от страна на ромските семейства и общности. Вместо да бъдат разглеждани като бенефициенти, членовете на общността трябва да участват като партньори в мисията ни за развитие на образованието и изграждане на устойчивост. Следователно тези, които участват в нашите дейности, също трябва да допринасят със собствените си ресурси (време, труд, финансови средства, в натура) към нашите общи ангажименти.
- Нашите интервенции трябва да са въз основа на знания и изследвания, базирани на най-съвременни аналитични инструменти.
4. Следващи стъпки
Като част от нашия процес на стратегически размисъл, ние каним ключови заинтересовани страни за консултация относно бъдещата стратегическа насока на Ромския образователен фонд. Като част от това усилие, се обръщаме към Вас, за да дадете своя принос относно следните въпроси:
- На макро ниво кои са основните заплахи и основните възможности за обръщане на тенденцията която води до влошаване на образователните резултати на ромите?
- Каква трябва да бъде ролята на РОФ в тези начинания?
- Какво според вас липсва от изброените по-горе съображения относно бъдещата стратегическа посока и подход на РОФ?
- Как новите съображения са свързани с вашите стратегически и финансови приоритети за идните години?
Отговорите ще бъдат събрани устно по време на консултативен диалог със заинтересованите страни, като могат и да се изпращат в писмен вид на имейл: consultations@romaeducationfund.org.
[1] Вж. доклада с оригинално заглавие “The Representation of Roma in European Curricula and Textbooks. Analytical Report” („Представянето на ромите в европейските учебни програми и учебници. Аналитичен доклад“), възложен от Съвета на Европа на Института за международно проучване на учебниците „Георг Екерт” в партньорство с Ромския образователен фонд, на интернет адрес: https://repository.gei.de/handle/11428/306
[2] https://fra.europa.eu/en/publication/2022/roma-survey-findings
